Дали местата пазят спомени за нас

 Дали местата пазят спомени за нас
Както ние за тях, както ние за тях, 
Там, където сме запечатали в душите си морски аромати и ветрове, синьото, зеленото и безгрижието.

Дали тревите и скалите са запечатали нашите дълги разходки по залез, по изгрев, по обед, когато въздухът трепереше топъл, топъл като сърцата ни. 

Когато се втурнах в лятото без страх от кърлежи и разбито сърце

Сякаш преди десетилетия. 

А сега скачам в лятото само добре намазана с репелент и с щипка страх за сърцето.

Но най-вече е страх от кърлежи понеже сърцата рядко се разбиват качествено 

повече от веднъж.

Преди десетилетия.